Скитницa
274 7559
22.11.2020 г., 19:50 ч.

Лабиринта на дъжда 

  Поезия » Любовна, Друга
310 2 10

Нима за мен времето изгубено е спряло?

По пътища различни се дави мокра есента.

Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,

изгуби се на локвите по мократа следа.

И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла,

забравила за себе си, се лутам без умора.

И пак се търся. Пътят ме поглъща, а дъжда

на кръстопът остави ме и няма други хора.

А времето лети, нима отново е без пет?

От мисли мокра съм и себе си излъгала.

Вали, вали дъждът… аз продължих напред,

а скрита, любовта ме чакала зад ъгъла.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??