Летенето е нужно на небето във кладенец звездите да огледа
А бъдещето, като остър гребен,
разсича днес косата на живота.
В браздата спрял, се взирам по-самотен,
в мъглите запечатал свойто сбогом.
На честността последната надежда.
На милосърдие ръката безконечна,
протягана към хоризонтите неясни...
На топла длан изстиналата ласка...
и пепелта на сухото огнище.
Зад спомените вече няма нищо
и бяга топлината на живота.
Летенето е нужно на небето
във кладенец звездите да огледа,
преди мъглата бавно да обземе
желанията - погледи смутени...
Преди мъглата бавно да се спусне,
за да направи зрима вечността.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отново чудесен стих, Младене! Поздравления! Важно, задължително, належащо да е "преди мъглата да се спусне", за да срещнем на "милосърдие ръката безконечна".
-
На "небето наистина му е необходим кладенец, за да огледа" своите нанизи от звезди, приласкаващи с "безконечната ръка на милосърдието" и с "честността на последната надежда", че има добрина, има искрица стойност в човешките същества. И сякаш небето е окото на Бог, в което блещукат искрици на небесните тела, като сълзи за нас...Не умно и красиво, бих си позволил да определя тази лирика емоционално-насищаща и пейзажно-загатваща, алюзираща възприятията и необятната сетивност на автора. Висша форма поезия, която разбива емоционалните устои на завистниците ти, а мен ме кара да благоговея, приятелю.
-
Чета стихчето и се отнасям в тъжни светове,, на топла длан, изстиналата ласка,, пепелта на сухото огнище,, и след това - Считам, че предвещаваш нещо невероятно зримо за бъдещото поколение!
-
Красиво!
-
Умно и красиво...
-
Перфектно!
"Зад спомените вече няма нищо" -! -
Много ми хареса! Прекрасно е! Поздравления!
-
Скъпи приятели и колеги по перо,
Най-сърдечно ви благодаря за чудесните коментари, за високата оценка на стиха ми и за Любими. Дълбоко ме развълнувахте с подкрепата си.
Пожелавам ви много щастлива и ползотворна седмица и нека Бог да е с вас! -
“ Летенето е нужно на небето
във кладенец звездите да огледа”
Много сензитивно и образно, стих докосващ сърцето! Поздравления, Младен! -
Мъдър, метафоричен стих, който разкрива много истини от живота! Наистина е удоволствие да се чете! Поздравления!
-
Поздравления за стиха ти , Младене!
-
Докосна ме,Приятелю!!!Силна творба и много истинска!Поздравления сърдечни!!!
-
Животът ни минава като сън и само спомените го правят истински, а зад тях няма нищо! Как добре си вплел прекрасна образност с възвишена истина, която вибрира във всяка дума! Беше удоволствие да прочета!
-
Впечатляваща образност, която ми носи наслада.
Поздравления за този стих! -
Без някой да му завиди 😉
-
"Летенето е нужно на небето
във кладенец звездите да огледа"
Поздравление, Младен! -
Като че ли все още е недостъпна мирозданната душа(или дух) във всеки от нас...И това е съвсем естествено усещането за света около нас и този в нас да пулсират в неизбежна градация и носят силата на словото с убедителна енергия.
Тук усетих тихите чувства на предопределеност и стремеж,които движат неизбежността на времето в неизмеримото пространство.
Поздравления, Младен! -
„…На милосърдие ръката безконечна,
протягана към хоризонтите неясни...“
Уникално майсторство, Младене! Всеки ред носи мъдрост, прозрения, образност, които ме карат да се връщам пак, и пак, и да осмислям все повече земния ни живот .... И какъв финал!
Аплодисменти! -
Зрима вечността - извън времето е, извън сетивата, извън смисъла! Няма по-хубаво нещо от недефинираното и неопределимото! Браво, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Адмирации, Младене!