Люляково утро

28.04.2024 г., 16:55 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

62 2 0

С дъх на люляк ще те помня.

Винаги в мене ще ухаеш.

И във всяка тиха утринна секунда,

ще огрява слънчева дъга от пеперуди.

А когато чуя полъхът да ми нашепва,

мигар ще захвърля всичко!

Грижи, болка, кухненска посуда.

И кръвта ми вече блъска бясно,

сетила дъхът на люляк.

Как обичам нищо да не чувам.

Да съм глуха, да не нося вътре

чужди ритми.

Само теб, любими мой, да виждам,

Само тебе вечно да прегръщам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.