ДИС (Деа)
285 6489
28.09.2023 г., 21:08 ч.  

Магия 

  Поезия
225 5 10

Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж
под синята прохлада на звездите.
Дори да мине неочакван дъжд -
той е самотен, затова се скита -
не го мисли... Целувай само мен,
та после из  съня ти да се губя.
Когато всеки миг е споделен
светът изглежда малко по-разумен.
Светът изглежда много по-добър,
като гнездо на птица - топъл и уютен.
Нощта опъва тъмносин чадър,
а вятърът е  много нежна струна.
Недей тъгува, че ще прегори
на лятото ни бялата наслада.
От тук нататък есен е, нали...
От тук нататък  да станем двама
и тази бледа, приказна Луна
(дори и скрита, зная, че я има).
Обичай ме.
Обичай ме сега.
Обичай ме, защото е магия.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??