10.04.2008 г., 19:50 ч.

Младата й смърт... 

  Поезия » Гражданска
1069 0 4

 

Видях я там, да, беше тя...

студена, бледа като зима,

покрита с одеало от цветя,

не мърдаше... не бе ранима.

 

Лицето й навяваше тъга...

очите й... прозрачно пусти,

втренчени в някаква дъска,

не виждаха, не улавяха импулси.

 

Хората с одежди черни

безверно бродеха навред...

с лица забулени и бледи

за сбогом чакаха те своя ред.

 

А тя... внедряваше отново нежност,

дори в младата си смърт...

Духът й сякаш ще е светла вечност,

поел към тайнствения, плашещ път.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??