pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
857 16936
1.11.2020 г., 17:40 ч.  

На децата, със слънце закърмени 

  Поезия
775 7 13

Орисах аз в моите майчини нощи детето,

родено невинно да бъде в побъркал се свят,

под пластове грим да не крие лице, а в сърцето

камбанки на мигове цветни със страст да звънят.

 

И смях да разлиства, и обич в душите да сее,

страха да пропъди от своите бели мечти,

когато надежда с несигурна плахост люлее

деня и от крачка назад изкушен е почти.

 

Призвани да плуват във извора чист на живота,

децата, със слънце закърмени, в тъмно са знак,

че ние не търсим за нашето щастие квота,

но те са дошли да повярваме в себе си пак.

 

Бъдете доброто, което светът ни прекрачи,

забравил закона неписан и Божа ръка!

За чуждата болка със топли сълзи да заплачете,

тъй както за своя. Човек се преражда така.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света. »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??