Най-късата молитва
НАЙ-КЪСАТА МОЛИТВА
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам
нощем в късните доби и в дълбоките бездни.
Нося шепичка обич и дано не изчезна –
без да съм я раздала на приятел и ближен.
Помня как след раздяла прясна рана се ближе,
как ме парят и дращят премълчаните думи –
като чорлави врани, връхлетели върху ми,
колко дълго просветва, ако мрак си прикътал
на самотна планета и загубил си пътя,
с колко труд се отлежда най-капризната роза,
как след залез стихът ми звучи като проза.
Щом балансът е тежък и дори невъзможен,
искам само надежда за душата си, Боже!
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бъди, Юри!
-
Благодаря, Марийче, светли празници.
-
Чудесна си, Валя! 👍
-
Светло да ти е, Дани, жалко че на младини нямаме тая мъдрост, но пък може би така е по-добре
-
Когато месиш с талант едно произведение от думи като с брашно и вложиш в него маята на придобитата с годините мъдрост, се поучава страхотен резултат, както е станало в това твое стихотворение, Валя! Винаги намираш с какво да ме изненадаш приятно!💖
-
След стръмния и труден житейски път се придобива мъдрост, а мъдрият човек наистина би пожелал единствено надежда! Поздравления, Валя, за красивия стих!
-
Благодаря, Дора, трудът винаги е недооценен.
-
Докосващо, ..."с колко труд се отглежда най-капризната роза... " ...
Вълнуващо,прекрасно! -
Благодаря, Валюше
-
Браво! Разкошна Поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
