ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
IV. НЕ ЩЕ УМРА!
Не ще умра, щом чувам лира
в Родопа планина весден*
и виждам как нощта бродира
гергефи със звезди над мен.
Не ще умра, щом надалеко
последвам славните хайдути.
И сладки са ми знай, човеко,
самунът** и чушлето люто.
Не ще умра, дорде Балканът
ми шепне от гнездо орлово,
как никога не дава Яна
на турци онзи славен Йово!
Не ще умра, щом съм поборник
в дружина на Хаджи Димитър…
И самодиви с благотворни
ръце ме милват до насита.
Не ще умра, щом с тънки струни
ме вдъхновяват тамбуристи.
И с Ботев щом премина Дунав,
ще капнат две сълзи сребристи.
Не ще умра, щом февруари
прегръща ни двамина с Левски…
Надушил страх у агалари***
от него в погледа им трескав!
Родино, щом с безкрайна обич
възпея те в лиричен ямб,
надмогнал тленността на гроба,
навеки ще живея, знам!...
25.05.2023 г.
__________________________________________________________________
* Весден - нареч. Диал., сега поет. През целия ден, постоянно.
** Самун – Остар. отделна бройка хляб.
*** Агалар – Остар. аги, агаларци.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Това е първото нещо, което човек трябва да обича - родината си и именно тази любов го учи да обича всичко родно.