12.05.2023 г., 14:20 ч.

Остани 

  Поезия » Друга
295 5 12

Срещам те. В себе си.

Както преди.

Следвам сърцето си.

И ме боли.

Вярвам, попътен е

всеки завой,

с явно препятствие,

с дълъг застой.

Рядко прибирам

шпагата на ума.

Съдя. Осъждам.

Съсичам света.

Моето място -

моя мечта,

още се движи,

щом спра да вървя.

Вече не вярвам,

че нямаме шанс...

Но! И не давам

нищо в аванс.

Милост!

Намразвам се.

И ми личи.

Време е. Тръгвам,

а ти...  Остани.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??