Владимиров (Иво Сотиров)
21 98
22.12.2021 г., 18:56 ч.

Планинско цвете 

  Поезия » Любовна
1257 7 13

Планинско цвете с капчици роса 

и в тях зората ранна се оглежда,

така красиво в свойта самота 

то носи бяла пролетна одежда.

 

Момиче светло с чудно личице 

поиска с вятъра да поговори, 

поклаща тънко, крехко стебълце, 

сърцето свое иска да отвори. 

 

Да каже, че си има веч' любим 

и с него дните трудни ще прекарва, 

надежда за любов, мечти и мир 

на рамото му силно да отмаря.

 

А вятърът отдавна бе видял 

красивото, самотно, бяло цвете,

прегърна го, разбра, че се е слял,

попи в хармонията на цветовете.

 

,

 

 

© Иво Сотиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??