Роби (Роберт)
511 3523
5.06.2017 г., 8:56 ч.  

Поетът 

  Поезия
585 4 16

С финес и лекота на  майстор-бижутер

стиха превръщаше в изящни гранки*,

да бе златар, би станал той милионер!

Вълшебство, не побиращо се в  рамки!...

 

Препускаше сърцето - бързо, изведнъж,

щом болката поредна   го застигне...

А пълен с чужди болки беше този мъж,

готов със стих след всяка да изригне...

 

И претворяваше ги в паметни слова,

способни даже камък да размекнат...

Дали не бе това  магия – и  каква! -

да прави тъй - на другите да им олеква?...

 

И все тъй чужд на всяка земна суета,

загърбил блясъка  на  шумна  слава,

със  стиховете си вървеше през света-

и красота, и обич да раздава!...

- - -

* гранка - вейка, клонка

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??