Писмо до теб пиша аз сега,

Обезмисляш всяка моя вяра.

Следвайки нежния ти глас,

Ликьор любовен поднесе за душата.

Еклиптично раненото сърце,

Прегърна своите несгоди..

И когато всичко питаше: „Къде?”

Се спусна ти плавно от небосвода.

Очите ни се срещнаха познати,

Бурените се изпепелиха.

Изгоря платонично любовта ни,

Чувах гласа изгубен, почти притихнал.

Аркадно крилете си размаха,

Мигом със сладък дъх ме ти погали.

Творбата ще завърша с въздишка плаха –

Ех, Любов, обичам те... не ме забравяй..!