18.07.2018 г., 23:35 ч.

Потънала в спомени 

  Поезия » Акростихове
500 3 2

Пак е юли. 

Още мога да танцувам и  те каня на блус. 

Търся ръката на спомена. 

Ъгълът просто мълчи. 

Намирам посока и път, 

а някой пита :

- ЛЮБОВТА има ли дъх, 

а дали си щастлива с тази

 

восъчна връв? 

 

Стъпвам без твоите нозе, 

полека, за двама. 

Отново имам криле. 

Мойта обич не страда. 

Естествено през юли

нишките на спомена летят

и изпреварват времето - върнато назад. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??