Прах от мисли

28.06.2021 г., 9:54 ч.

Поезия » Любовна, Философска, Авторска песен, Свободен стих, Друга

489 0 0

Седях и лутах се

във ъгъла на прашна сграда

с душа затихнала

в онази стара дреха –

наричах я тогава аз премяна.

Във задуха на мисли –

бели – спуснати пердета.

Очи аз имах като на орлица,

ала душата ми все още

беше крехка и изпита.

Седях във ъгълчето плахо

и извиках

като изплашена красива птица.

Тогаз в далечината

погледнаха към мен

очи на лястовица.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.