10.05.2007 г., 12:06 ч.

Спомените 

  Поезия
737 0 3
 

Трева, която някой е опасъл,

са спомените. Или пък трева,

която буйно е пораснала,

но съхнала самотно след това.

Не знам дали е тъжно да си спомен,

по който никой не тъжи,

но знам - тревата не пораства,

щом дъжд над нея не роси;

жълтее бавно и угасва

зелената сърцевина.

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??