21.07.2021 г., 23:11 ч.

Там няма чакалня, няма ред 

  Поезия » Авторска песен, Друга
536 7 24

Колко пъти светът ми се преобърна,

колко пъти си тръгвах, за да се върна,

колко отрова изпих, и с колко болка препих,

все остава нещо неизживяно, неизвървяно,

посоките, някой казал, четири били -

колкото повече живот се изтърколи,

 

не четири - посоки безброй, колкото звезди,

светът необятен, пътеки непребродени:

губиш любови, губиш хора, сърцето кърви,

от парчета разбити нов пъзел редиш,

всичко да ти вземат, само твоето време

и мечти никой не може да вземе!

 

И да се влачиш от тежкия кръст

на своето бреме, пак ще вървиш,

щом имаш още от отреденото време

и историята твоя недописана още чака

да допишеш последния ред, а кога ли?

Не знаеш, там няма чакалня, няма ред...

 

***********

*тавтологията е нарочна

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??