1.08.2019 г., 19:44 ч.

Злато 

  Поезия » Друга
952 5 6

слънчоглед съм, а Ти си толкова високо

облечена в прозиращо-синьо

съблечи облаците

посягам 

посято усилие

издигам се

изпъвам всяка тъкан 

за да хвана пръстите,

на топла светлина плътта

и блясваш 

изгряваме свързани пръстени

от природните стихии

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за прочита, pavli, contessa!
  • Много хубаво...
  • Хрумна ми докато четях: Едно прозиращо синьо се разтваря около ореола на слънчогледа... за да продължат през дъгата...
    Радвам се, че има автори като теб, които ме прокират към размисли и мечтания. Най-прекрасен ден ти пожелавам! Да ти е слънчево синьо!
  • Радвам се, че ми гостувахте, palenka и Niki!
  • Мн хубаво!
  • Много е хубаво Габс!
    И наистина се радвам, че мога да те чета!👏👏👏
Предложения
: ??:??