41 813 резултата
В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
  210 
Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...
  279 
Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
  370  11 
Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...
  575  47 
На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...
  477  26 
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
  190 
на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...
  182  18 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  199 
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...
  281  14 
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...
  102 
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...
  344  11 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  225 
Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...
  220  13 
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  275 
Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...
  310 
Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...
  175 
Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
  162 
На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...
  163  11 
Аз съм истинска, топла, добра
и живея живота красиво.
Правех грешки и късно разбрах,
че съм тук, за да бъда щастлива.
Много дълго мълчах може би, ...
  372 
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
  230 
Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...
  251  13 
Няма да падна!
Не ми подлагайте крак -
виртуоз съм в изкуството на човешко падение.
Не, не ме разпитвайте как
съм овладяла това чудесно умение. ...
  349 
Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...
  367 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  172 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  147 
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
  231  10 
Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
  433  10 
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
  382 
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
  196 
В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...
  339 
... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...
  398  13 
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
  158 
.
В памет на Йордан Радичков
Ако продължава все така
пролетта да закъснява,
ще сънувам топла река, ...
  173  13 
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
  179  10 
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
  247 
Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
  462  14 
Сутрин щом изгрееш, слънчице,
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице, ...
  166 
Като ръждива котва е надеждата –
от вяра и очакване тежи.
И дъно търси, види ли крайбрежие,
за да ни върже и да не кръжим
покрай миражи, мамещи с доверие, ...
  279 
Тихо е. Гробовете мечтаят.
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
  152 
Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
  123 
Предложения
: ??:??