Стихи и поэзия современных авторов
Читайте стихи и поэзию современных авторов — любовная лирика, философские стихи, хайку и многое другое. Каждый день новые произведения от признанных и начинающих поэтов.
Беличка вместо шегичка 🇧🇬
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...
Прощаването на Славянката 🇧🇬
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...
14+ (Почти) сбъднат сън 🇧🇬
подскача дупето ти в барабанен такт,
а ти рекорди счупи по езда
почти докарвайки ме до инфаркт...
Камшик държеше във ръката нежна ...
Българска работа 🇧🇬
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...
Бях 2000 🇧🇬
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...
Ако бях жена на Хитлер... 🇧🇬
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...
VIA 🇧🇬
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...
Спомени в албуми... 🇧🇬
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...
Когато - тогава 🇧🇬
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...
Признание в любов 🇧🇬
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...
14+ Ньива неорана 🇧🇬
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...
Интимистични хайку 🇧🇬
порой градушка сълзи
цветята рани.
Мила се свила
о мен и ни покрила ...
Аз съм море 🇧🇬
Аз съм море,
и когато съм щастлива,
слънцето играе с косите на вълните.
Аз съм море, ...
Прародителски корен 🇧🇬
живееш в мен.
Вплела си корените си
разцъфваш в сърцето ми.
Когато погледна към небето — ...
Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми 🇧🇬
"Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми."
Душа търси опора, път и посока,
"Сам за себе си всеки е, научи си урока!”
чува от устата на този, именно, дето, ...
Очакване 🇧🇬
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град, ...
Свободата, Санчо... 🇧🇬
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...
Вяра 🇧🇬
В поезията, думите реди Интуицията,
чрез поета действа на съдбата ръката,
думите изникват направо от Нищото,
от дълбокото мазе на Подсъзнанието, ...
Лунната пътека 🇧🇬
в началото със малко страх...
И стъпвам лееекичко...полека...лека
Аз никога не съм бил толкоз плах...
Не съм го правил никога преди ...
Преди да се роди стихът 🇧🇬
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...
Два свята 🇧🇬
Единият - изтънчен, на душата,
а другият - на сметки, часове,
изтекли в размисли със самотата.
Единият - мечтателен, красив, ...
Ариадна 🇧🇬
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...
Било е любов 🇧🇬
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...
Стихът към човека 🇧🇬
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...
Черен ангел 🇧🇬
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...
Мартенският вятър... 🇧🇬
Мартенският вятър е жесток!
Раздуха пролетните цветове.
Упои се с тичинков прашец.
И забрави любовта. ...
На чисто 🇧🇬
Бъди себе си... всякак!
Живей живота си чисто,
за да стъпваш леко нататък!
Не забравяй нивга мечтите си ...
14+ Разхвърляна нощ 🇧🇬
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...
Великденска светлина 🇧🇬
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...