41 854 резултата
Накъде ме водиш,мой обичан век?
Звезднозабързан в простора,
ураганноарогантен циклоп,
огнена любов,
светкавичногръмогласен, ...
  168  11 
Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл. ...
  267  15 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  185 
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
  170 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  369  10 
*
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
  159 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXVII. Дали ще има Рождество???
Исусе, не се раждай днес
в модерното хилядолетие,
сред този неправдив прогрес ...
  461 
***
Какво, че с черна роза
е закичен делникът
и безпризорно куче
дебне хората?!
Дъгата, птиците, смехът ...
  199 
/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...
  479  14 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXVI. Аз бях ли?
Аз бях ли лудият хлапак,
играещ в дъбовата шума,
недоразбрал животът как ...
  206  12 
Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали ...
  199 
Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора, ...
  293 
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
  211 
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...
  266 
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
  201 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXV. Какво е Коледа?
Снегът е тук и скрива като тюл
на София разкаляната кожа,
прикрита зад светлинен вестибюл – ...
  476 
Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...
  394 
Край Темза вървя...
Уйлям Блейк
Това пътуване към Лондон
е доста непредвидимо. Мъгливо
е там. И вавилонско е също. ...
  314  23 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  446 
Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...
  195 
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен ...
  165 
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
  233 
Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...
  324 
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
  208 
Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...
  201 
Какво направихте за мен?
Сякаш днес беше като първи ден!
И отново със вас се запознавам!
Отново се сприятелявам.
Все още аз ви опознавам! ...
  330 
Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
  160 
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...
  284 
Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
  177 
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
  320  12 
Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...
  223 
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
  145 
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
  429  14 
Не за Кръста и Венеца трънен
и за Юда днес ще ви напомням.
За живота искам да ви кажа:
разяждан от пороци и проказа.
Живота,озарен от светлината ...
  152  10 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  308 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  145 
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
  160 
дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...
  428 
И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...
  253 
Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...
  188 
Предложения
: ??:??