4 973 резултата
Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...
  233 
Припомни ми как се ражда лятото.
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти. ...
  566 
Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...
  204 
Как живо копнея да се върна на село.
Колко ми липсва в деня маранята.
И прага на дядо прекрачвайки смело,
дъха си усещам - трапеза богата.
Домашната питка на баба ми Митка, ...
  632 
Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...
  323 
* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...
  225 
Шифон от мрак, луна сияйна,
прашец от милион звезди,
липи споделят сладка тайна,
копнеж пулсиращо блести.
Вълшебен мирис на взаимност, ...
  207 
Из Рила неуморно скитам,
не спирам - вече трети ден
и пътеписа аз разбирам
на Вазов много по-добре.
Избродих всичките пътечки ...
  260 
Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят, ...
  146 
Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки, ...
  402 
Трака влака, трака влака.
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...
  769 
Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
  223 
Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва ...
  541  13 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  260 
Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...
  212 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  250  12 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VI. ВЛЮБЕНИЯТ ГРЪНЧАР
Загадъчна знаялица[i] нощта е
с разпуснати къдрици от тъма.
„С гласа на ветровете ли ми бае?... ...
  319  10 
Май си отиде от вятър задъхан,
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
  294  15 
Нежно-бяла, светла, чиста
вечно бродя със надежда,
с поглед зорък, искрен, бистър
късчета съдба подреждам.
В облак пухен аз се рея, ...
  177 
Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...
  244 
Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете... ...
  638 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  462  14  22 
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...
  176 
Пътят огнен призовава,
слята пак с духа му палещ,
газя смело по жарава,
пламък ален съм и парещ.
Тайнство древно аз владея ...
  192 
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих... ...
  279 
Дом уютен не си ти за птици -
нямаш жици да кацат по тях
Приласкаваш рибари, моряци.
Носиш надежда, мечти, но и страх.
Подпираш небето от първия век, ...
  209 
Рози от бархат и дъхав жасмин-
май е навън, но намръщен и сив.
Рони небето сълзи в ден един-
мрачен, дъждовен, но все пак красив.
Макове алени, кремав салкъм ...
  180 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  270  10 
Вън спуска се вечерен здрач,
покрива люляци разцъфнали.
Луната пръска ярка светлина
в пълнолунната си същност.
И осветени в мрака цветове ...
  564 
Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...
  489 
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
  264 
Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
  569 
Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
  269 
Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
  164 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  254  11 
Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч, ...
  177 
планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина
върховете ѝ са бели ...
  212 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее, а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балад ...
  338 
От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
  181 
Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...
  392 
Предложения
: ??:??