919 резултата
Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е,
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през онази зима,
но ти живееш при подобен пример ...
  385 
О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам слово да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...
  374 
Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...
  244 
Моля се тя да е моята пролет –
вече дотегнаха сиво и лед!...
Стига играл съм все грешната роля,
нека веднъж в любовта съм с късмет.
Нека веднъж ме обича онази, ...
  431 
В самотата разбрах колко много си хубава!
Боже мой, Боже мой колко си нежна!
Потъвам в очите ти толкова глупаво,
в огън изгарям във виелица снежна!
С толкова нежност и думи шептяни ...
  425 
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад. ...
  562 
Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...
  257 
Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...
  420 
Превръщаш ме в миг в камъче, което
от диамант и злато е по-ценно.
И островче ще бъда сред морето
за мислите ти тайни, съкровено.
Невидима звезда ще съм в небето ...
  639 
Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи, ...
  1091  10  19 
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
  198  11 
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
  361 
сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...
  403  12 
Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...
  227 
Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота, ...
  1292  11  45 
> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
  535 
Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
  420  12 
В съня ти тази нощ не ще съм аз,
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...
  702 
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...
  392 
Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...
  377 
Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...
  656  10 
И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...
  358 
Не мислù за мене, ако можеш.
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш ...
  812 
До следващия път... Ще чакам аз
и също ще те търся неизменно.
Жадувайки те силно час по час -
до следващия път ще чакам аз.
Над любовта към тебе няма власт ...
  941 
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.
Никола Вапцаров („Двубой“)
Всичко на виночерпеца ще дам.*
Омар Хайям („Рубайят“) ...
  316 
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...
  293 
Попаднах в свят на сенките. Небето
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето: ...
  1301  28 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  278 
Без отговор писмата ми се връщат.
През бури гълъбче само лети.
И ветровете клоните прекършват,
а птичката ми смелост не пести.
И дъждове, и студ не спряха даже ...
  588 
ЕСЕННО
По
жълти
листове
без цел вървя ...
  393 
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
  569  14 
Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
  304 
Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
  847 
Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
  401 
Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...
  468 
Било ли е изобщо?!
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже, ...
  463 
Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм, ...
  572  14 
Време за радост.
Цъфнали жълтурчета,
ромон на поток.
Време за тъга.
Небето мастилено ...
  320 
Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш, ...
  255 
Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
  225 
Предложения
: ??:??