19 976 резултата
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
91
Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
223
1
1
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
235
3
8
Трифон Зарезан
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
130
От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
95
1
Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
237
1
Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
142
1
Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
235
2
3
Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
130
1
2
Спирам пак пред кръстопът.
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
149
1
1
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
187
3
8
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
239
1
на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
157
1
2
-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
225
2
Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
171
2
1
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
225
8
12
ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
370
12
27
Македонката
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...
105
1
Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
127
В НЯКОЯ ДРУГА ВСЕЛЕНА
Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,
избеляло под жаркото немилостиво светило.
Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.
С мълчалива усмивка, от която боли и е криво! ...
Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,
избеляло под жаркото немилостиво светило.
Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.
С мълчалива усмивка, от която боли и е криво! ...
150
3
6
Прости ми за думите,
които разпилявах
без ред и без смисъл.
От страх да остана,
неволно си тръгнах. ...
които разпилявах
без ред и без смисъл.
От страх да остана,
неволно си тръгнах. ...
124
2
Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
184
2
5
Аз, вперил в теб щастливото око,
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
258
3
Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
169
Коя сте вие,да ме съдите или унижавате,
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
112
Душа ще получи хармония и мир,
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
331
Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
202
9
13
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
173
13
Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...
127
1
1
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
239
2
3
Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...
159
3
10
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
206
2
3
НАСЛЕДСТВО
Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини. ...
Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини. ...
210
8
16
Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...
102
2
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
151
2
1
Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
158
1
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...
120
2
6
Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...
228
1
5
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
226
1
Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
133
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
