9 348 резултата
Хей, чш, ш,ш, алоууу, спинкате ли още?!
Спинкайте, спинкайте, живи сте, нощ е!
Бех изчезнал за известно време,
вече се върнах по-луд, не ми дреме.
Вервате на рИкламите, господа, изглежда, ...
  243 
Без мама и татко,
без близки, роднини,
без дом и закрила,
без град и родина,
без ласка при болка, ...
  100 
О, съвест моя,
пак ли ме кориш!
Зарад теб загубих и съня си, и покоя.
Вдън земя дано се провалиш!
Веч не ща да имам съвест своя. ...
  125 
Вървиш по мраморни скали,
а навред сенки – отломки от земята,
текат безформени реки –
преплетени змии в краката.
Прелитат птици хищни, полудели. ...
  161 
Такъв ме запомниѝ, какъвто бях!
Не ме съди! Допусках грешки, зная!
По моите си правила живях!
И ето, че приключих най-накрая!
Съдбата този път ме надигра. ...
  155 
Излъгаха ни с тази "демокрация"
не един и двама а цялата ни нация.
Обещаваха ни равноправие и свобода,
демокрация означава власт на народа.
Премина тя през нас сякаш е вихрушка ...
  171  20 
Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто ...
  204 
В този свят за нас обречен
зад високо издигнати стени,
подтиснати се лутаме сред древен
град от стенещи души.
Векове сред мрака ли отекват, ...
  89 
Писмо до моите деца
Ще дойда пак за да ви видя мои деца,
ще почакам пак пред пътната врата.
И така ще чакам година след година,.
да се появите и прегърнете вашия баща! ...
  89 
Бомби падат, ужас навсякъде там е,
болници рушат се, мрат деца, жени!
Уж е благословената от Господ земя,
а всеки ден там гибел, скърби, злини!
Сатаната триумфира, хора ридаят, ...
  183 
Птица високо в небето устремена.
В посока неизвестна, за миг обезверена,
търси слънчевия пламък...
огън и тъма... безжизнен камък-
падаща звезда е... дар в упадък. ...
  115 
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
  232 
Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
  798  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  165  16 
Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите! ...
  165 
Вървим напред
към залеза на преброените ни дни.
Край нас навред
сенки, образи в мъгли,
се размиват в мътни изворни води! ...
  212 
Трябва да си българче за да обичаш
наш' те планини зелени,
българин да се наричаш
не е гордост, ако си от чуждо семе.
Уж си българче, а не си свободно, ...
  373  22 
На всяка манджа мерудия,
за спор е винаги готов.
Това е той — филанкишия,
умник и дървен философ.
А профилът му — анонимен, ...
  291  15 
Балканджии
Ние тук сме родени на Балканите,
българи, бедни хора но с добра душа.
Едни са на нивите а други на дюкяните,
все в борба за хляба, но не скланяме глава. ...
  147 
Някак ми е интерлюдно –
трака сглобката без такт.
Хаотично и налудно
е препуснал този впряг.
Към Европа, към Европа ...
  117 
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи. ...
  723 
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
  242  18 
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка, ...
  116 
Обичам те от тук до светофара,
дето светнал е сега за стоп.
Не знам защо тогава не повярва.
На съмнения не искам да съм роб.
И без това във нищичко не вярваш. ...
  220 
Потрива ръцете елита доволен,
на чужди държави с поклон угодиха,
народната памет изтръгват из корен,
по тъмно в палати след пира се скриха.
Родино ...
  256  15 
Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...
  236 
Някога, в недалечни времена,
така беше в нашата страна -
монументи всякаква рода
строяха с парите на народа.
Събличаха от потният му гръб ...
  312  17 
1. Новото „Време разделно“
Сред огнени вихри, зад облаци сиви,
на заник се скри умореното слънце,
в полята, в засетите есенни ниви,
заспива в сън зимен златистото зрънце. ...
  439  13  21 
О, сънародници, вие се събудете,
ако обичате отечеството ни свято!
То е нашата майка, нашето цвете,
за което толкова кръв е пролята!
О, силен български дух, стресни се ти, ...
  274 
Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...
  194 
Огън жена
С коса дълга червена сякаш огнена е тя
една красива жена с усмивка на уста
пее песен народна от сърце и от душа,
песен за млади влюбени, за любовта! ...
  139 
Светът пълен е с лъжите, със зло,
няма лесно да престане туй тегло!
Нашето недоверие е оправдано,
как да имаме щастието желано!?
Опитайте се да се справяте сами. ...
  193 
Вятърът свири тъжно в оголелите клони,
песен тъжна, песен зимна, като човешки неволи.
В природата туй случва се законно и изконно,
чувствата са някога измислени от човекоподобно..
Ако човек не знае нищо за митове на чувства ...
  299 
Господин Балкански
На тебе бай Алеко пиша моите слова
и за твоя герой Ганьо от твоята творба.
Сега вече всички българи сме в Еропата,
но остана си при много хора ганьовщината! ...
  134 
Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.
Барутодумен, мегаломамен изтърсак ...
  305 
Народни поете, и на теб посягат,
да спрат свещения ти глас желаят!
Да убият родното ръце протягат,
докога, българи, гаврите ще траят!?
Слепци политиците наричам, ...
  286 
Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...
  190  10 
Ние сме си едно сляпо, овчедушно племе,
нямаме нещо свято, за което да ни дреме!
Не почетохме в София героя, великия поет,
тъй е наредил новият "ни" столичен кмет!
За кого днес България нещо значи, ...
  336 
Безценен дар е злото да забравим,
обидите с усмивка да простим,
от дяволския път да се избавим,
по божии закони да вървим.
Разяждат ни отвътре думи злобни, ...
  298  11  14 
От ,,Алма - Матер"
една мома,
професор по история,
но не с ума,
обеща по Коледа ...
  196 
Предложения
: ??:??