41 779 резултата
Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...
132
1
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
342
8
25
Когато сутрин отвориш очи,
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада, ...
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада, ...
371
2
1
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
178
2
6
От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
168
1
1
103
През тръни към звездите аз вървя.
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...
226
1
8
Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...
212
4
10
Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
412
8
14
Боли ме за хората без зрение,
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...
277
Кажи, детенце, имаш ли палто
за кръглото на синьото си копче?
Намери ли от гълъбче перо
и локвата успя ли да прескочиш?
Събираш ли от приказки очи, ...
за кръглото на синьото си копче?
Намери ли от гълъбче перо
и локвата успя ли да прескочиш?
Събираш ли от приказки очи, ...
241
10
26
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
161
4
10
Учителко мила, със мисия свята,
как сълзи в очите изгарят душата?
Звънецът последен кънти във ушите,
сърцето се свива, изгаря тъгата.
Желания, страсти, емоции властни, ...
как сълзи в очите изгарят душата?
Звънецът последен кънти във ушите,
сърцето се свива, изгаря тъгата.
Желания, страсти, емоции властни, ...
130
2
Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...
188
5
10
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
143
5
10
Когато видя падаща звезда
аз винаги си нещо пожелавам:
дали ще е за мен или света,
обичам аз доброто да раздавам.
Да има мир по цялата земя, ...
аз винаги си нещо пожелавам:
дали ще е за мен или света,
обичам аз доброто да раздавам.
Да има мир по цялата земя, ...
159
1
Много важно, че ти си кокиче.
А пък аз съм изгнил минзухар.
Много важно, че тя е момиче.
И че друг е така остарял.
Много важно... Светът е за всички. ...
А пък аз съм изгнил минзухар.
Много важно, че тя е момиче.
И че друг е така остарял.
Много важно... Светът е за всички. ...
191
4
14
На Руми Ч.Р.Д.
Стих исках да напиша с хвалби и възклицания
на теб, приятелко, и днешния ти Ден Рожден...
Започвайки и вече съм със ясното съзнание,
че няма да е лесно, че ще е казус със обем... ...
Стих исках да напиша с хвалби и възклицания
на теб, приятелко, и днешния ти Ден Рожден...
Започвайки и вече съм със ясното съзнание,
че няма да е лесно, че ще е казус със обем... ...
336
6
18
Една реклама ни пита -
шпекът или свободата!
Дилемата ни е разкрита -
духовното или храната!
Не само с хляб се живее, ...
шпекът или свободата!
Дилемата ни е разкрита -
духовното или храната!
Не само с хляб се живее, ...
192
Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
366
1
2
214
3
5
Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...
227
7
11
Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...
370
2
14
Това е част от днешния текст на новия ми
роман, който продължавам да пиша на Богоявление.
Искам с него да ви честитя празника, с пожелание за
здраве и житейско благополучие, приятели!💖
Тази вечер е толкова дълга, а аз изтощена. ...
роман, който продължавам да пиша на Богоявление.
Искам с него да ви честитя празника, с пожелание за
здраве и житейско благополучие, приятели!💖
Тази вечер е толкова дълга, а аз изтощена. ...
310
5
15
В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
159
8
13
Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
402
5
22
Вярвайте във вас самите -
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...
206
Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...
80
1
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
119
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
356
5
16
Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
121
2
4
Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...
191
Колене, рамене и ръце,
а не знаем какво да ги правим.
Обитава страдалното "Не"
всяко "Да" в беззащитното тяло.
И когато отвърне очи ...
а не знаем какво да ги правим.
Обитава страдалното "Не"
всяко "Да" в беззащитното тяло.
И когато отвърне очи ...
323
8
16
Нашата мъничка есен
Завинаги ли съм загубила
пътя, по който щях да те срещна.
Пътя, по който щях да те влюбя
в нашата мъничка есен. ...
Завинаги ли съм загубила
пътя, по който щях да те срещна.
Пътя, по който щях да те влюбя
в нашата мъничка есен. ...
158
4
4
Не тъгувай, Любов
Не тъгувай, Любов!
Ти още не знаеш,
колко цвят, колко плод
за теб са обрани... ...
Не тъгувай, Любов!
Ти още не знаеш,
колко цвят, колко плод
за теб са обрани... ...
163
2
3
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXVII. НЕ СИ ОТИВАЙ НИКОГА, ТЪГА!
Не си отивай никога, Тъга!
Аз чувствам, че от твоята утроба
се раждам като прелестна дъга ...
XXXVII. НЕ СИ ОТИВАЙ НИКОГА, ТЪГА!
Не си отивай никога, Тъга!
Аз чувствам, че от твоята утроба
се раждам като прелестна дъга ...
206
4
6
Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
176
Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
116
Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
165
3
6
Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
196
3
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
