Welcome to Otkrovenia!
social network for authors and their fans

Реших - поезия ще пиша,
но не с кохиноор хаш бе
и с гума да си бриша
сгрешените мои редове,
а с изкуствен интелект! Задружно ...

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...

Здравейте, скъпи приятели и мили хора в този малък свят на откровения и истинска красота!
Започвам една поредица от споделяния на последния ми проект, който се състои от 19 композиции и представлява една завършена приказка от различни емоции, чувства и преживявания. Все още се колебая дали изобщо да ...

Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.
Вечерта се разтича във въздуха, ...

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...