Затворя ли се – перличка съм в мида,
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...

На липсите не искам да съм изповедник.
Разделите вещаят само дълги нощи.
Броя́ минутите и дните си последни,
когато леден вятър вън липите роши.
Когато улиците вече са премели ...

музика: Симеон Христов
текст: Веселка Василева
аранжимент: ЕПИЗОД
🎤вокал - Димитър Аргиров
🎸китара - Васил Бележков ...

Че Бойко Борисов е доктор по някаква наука. И се хвали, че е прост, хулейки същата тази наука – не я споменавам от уважение. И че полива магнолии с шнура си, докато вдига тежести на лежанката с внучето барабар?
Че някой си Местан е турчин по агентство и българин по местоседалище. Че красивата Корни ...

Една песен,която създадохме с нашата съфорумка Евгения Свидна.Не можах да устоя на хубавия текст и ето я песента.
Галя Георгиева - вокал
Гордън - китари
Дениз Салиев - барабани
Иво Терзиев - клавир ...

Образованието няма за свое условие доброто възпитание. А правилното възпитание понякога пречи на образованието.
Така мисля. Наскоро срещнах професор, от когото винаги съм се възхищавал; по едно време бяхме почти приятели, хапвахме понякога напролет пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена за ...

Забързано времето дните пришпорва обяздени.
Подкови трошат на парчета невръстните наши мечти.
Затънали в делници, хлътваме в клопки от празници
с тежест на камъни. А всъщност, летим...
Но летим накъде? ...

Душата ми е малко птиче,
светът му – в клетка, подреден
и болката да си различен,
изпява то в красив рефрен.
Водица и зрънца си има, ...

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...

Когато автобусът остави Мина на разклона, беше късна привечер — от онези часове, в които светлината се държи така, сякаш не иска да си тръгне, но няма избор. Шофьорът затвори вратата и потегли обратно към града. Прахът се вдигна и за миг закри пътя, сякаш селото нарочно не искаше да запомни как се с ...

Тази любов е вълшебна, ухае в лилаво.
Мека на допир е, мека и топла като кадифе.
Тази любов векове се изглежда забави,
ала е тука сега. Тя най-после дойде.
В тихото тя акостира, на тайно пристанище, ...

След дълги размишления в крайна сметка направихме тази песен с Искрен Пецов,Филип Аврамов - Фицата и Алфредо Торес.Получи се нещо интересно,дано ви хареса.

МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...

На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял, ...

Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...

Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...

Това е кратка, оригинална идея за българска народна песен.
Българската музика е много богата, разнообразна и се отличава от фолклора на другите страни по-своята ритмична специфичност.
Тук свиря в девет осми такт (9/8), а тук-там въвеждам 7/8 и други специфични български ритмични фигури. Надявам се д ...

Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...

По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...

Беше хубав и топъл ден в края на лятото. Богородичният пост току-що беше отминал, ведно с неизбежните забрани за плътски страсти, гуляи и развлечения, слънцето грееше ведро и почти цялото мъжко население на Константиновия град, зажадняло за нещо по-различно от църковни поучения и служби, се беше сте ...

Избълвал толкова лъжи,
че сам-самичък си повярвал.
Но пробвай, нещо му кажи,
от него ще изскочи дявол.
Портрета си целува с плам. ...

Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.
Кравата на леля Дойна ...

Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.
Не я превръщайте в бардак ...

t&m Perfanov

До нота всички песни са изпети,
написани са скучните до мрак поеми,
но дявол да го вземе от поети
все още има нужда калпавото време.
Все още има нужда от китари, ...

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...

Жените заминават на гурбет.
А. Калчев
И тръгнахме жените на гурбет...
За визи се редихме по опашки,
с надеждата за мъничко късмет ...

Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увехнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото ...

Зачена ме нечакано през зимата
от някаква случайна пеперуда.
Измисли всичко - пръстите ми, името,
смеха ми - до последната му лудост.
Подготви всичко - нощите, чаршафа ...

Отмини ме, Любов, отмини ме...
Отмини ме, Любов, отмини ме...
Тази преданост просто ме плаши.
Като гълъб спи твоето име
по перваза на устните прашни. ...

И без мене този сайт живее,
толкова голям и талантлив.
Други думи в дланите му греят.
Други стихове го правят жив,
а поезията мощно диша, ...