rawiri
62 results
По периферията сме,
хванете се
за нещо,
ако можете!
Повярвайте ми, ...
  139 
на дъщеря ми
Когато те приспивам, аз се будя.
Очите ми проглеждат в тъмнината.
И за някакви минутки ми се струва,
че друг съм, и че друга е земята. ...
  101 
Ръцете разглеждам-без белези,
кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.
Твърдях, че от кръста на римите ...
  445 
***
Светът, във който съм роден -
със него и ще си отида!
Ще го браня -до последно!
Свил се - като какавида.
Най хубавата дума-Мамо! ...
  126 
Всяка дума е вече премерена.
Всяка крачка-маршова стъпка.
Някъде там окопа на времето
зее и ще ме глътне.
Безразборно пирувал някога с шанса си. ...
  186 
***
***
Не падайте! Не ви отива прах!-
макар земята да притегля.
Макар че в нея страх-не страх,
и тъй, и иначе ще легнем. ...
  325 
Пръстта не ще да се надигне с воя
на тези
закопани преди нас.
Мъртви са!
Дори да има там герои, ...
  211 
О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...
  889 
Познатото усещане-в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.
Която педя бива я в това ...
  179 
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би, ...
  268 
Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...
  220 
От корените в нищетата
се научих:
Можеш да делиш
слънце,
и вода, ...
  218 
Трибуна няма да дадат
на поетите-това е ясно.
От медиите сега мучат
стада от сноби
и от толерасти. ...
  229 
Виж! Натежал е класът!
Ще има и жътва, и сити.
За път – за всякакъв път,
ще месят хляба жените.
Гладът – вечно в гладът, ...
  262 
През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше- ...
  215 
Той махна с ръка
и тръгна уверен,
убеден във това,
че все ще намери
кръст и пирони, ...
  421 
***
Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
Дори когато няма да ме има вече. ...
  241 
Очите са прозореца
оправдание за гниещите птици,
които с физиката спореха
и блъскаха се право във зениците.
Не съм виновен за смъртта им! ...
  207 
Животът ще бъде красив.
Животът ще бъде прекрасен!
Ти ще имаш нови очи -
слепи за всяко нещастие.
Ти ще имаш нова душа- ...
  324 
Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...
  973 
Шамар удари на дъжда.
Разбута със смеха си облаците черни.
Не виждаше във своята борба
той нищо странно и нередно.
Премина край смълчаната тълпа, ...
  221 
И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата ...
  289 
Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал, ...
  213 
***
Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила ...
  651  12 
В този кучи, кучи живот,
поне да имах кучешки зъби...
Да разкъсам врата на идиота,
който има какво да загуби!
През трупа му да хукна със бяс – ...
  552 
***
О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...
  504 
Нещо е гнило! Нещо смърди!
Нещо не е както трябва!
Бомба тиктака във мойте гърди-
гърдите на кроткият гражданин.
Който работи. Който мълчи. ...
  394 
Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...
  429 
Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча. ...
  507 
Не знам на него ли сме -
или не.
Но ръб е. И е остър.
Порязване. Кърви небе.
Със мириса ...
  420 
Обещания за слънце и звезди.
Обещания, а после - нищо!
Кух живот! Като гърди -
изпълнени до горе със въздишки.
А ей го Бог - пред мен стои. ...
  405 
***
Ще пропукат гларуси съня ми,
и през две отворили се цепки
светлина ще бликне да упъти,
към познатата и клетка,
душата ми-пребродила вселени... ...
  323 
Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее ...
  312 
Ще кажат хората навярно:
-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.
Те вдигаха със мен наздравици, ...
  283 
Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни, ...
  363 
Земята от тях ще отвикне.
Техни Величества Хората,
свити до атом ще скитат
в съня на морските спомени.
Чакащи тихо и кротко, ...
  299 
Аз чувам как присмиват се площадите
на грохналите старци и старици:
-Не бяхте ли онези...младите?
Какво се случи с вас? Горките!
А те куцукат и навярно оглушели, ...
  433 
Последната буква
от последният стих.
Последната крачка
и падане.
Колко гладък е само ...
  363 
на Валя
Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше! ...
  300 
"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт
Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек - ...
  1501 
Random works
: ??:??