svetlitschka
534 results
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
  167  19 
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
  117 
Вселената затвори с три врати,
Размеси си боите с еуфория,
Естествено маркира територия,
Мейлна си ден, айляка прекрати,
Ефектът ще надмине пет звезди . ...
  238 
Записвам те в червения тефтер.
Ще препрочитам само твойто сбогом.
Обичам изречеш ли, си ми чер.
По-черен от усмивка мимоходом.
От истините в твоите шеги ...
  108 
Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
  77 
Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво ...
  104 
Детронирах доброто ти име –
отстранѝ, изтръгнѝ, забравѝ ме.
Девалвира страстта в борса скромна,
без вода връщам пукната стомна.
Прескочѝ мойта сянка тревожна, ...
  116 
Кого да лъжем, тръгна любовта
от нас да се спаси в небитието.
Сбогува се през облаче тъга,
посърна като гранче неприето.
Понечих да я хвана на дланта, ...
  161 
Най-добрата рецепта за дъжд
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
  227  10 
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
  172 
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
  268  18 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  170 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  236 
Решил, че има друга като теб,
преследвах я из не един вертеп,
претърсвах страстно дамския чертог,
попивах жадно тръпния урок.
Че се повтаряш, аз се усъмних, ...
  279  14 
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
  214  12 
Отказа да избираш със ума,
побърза да погалиш със сърцето.
Покани тъмнината у дома,
и делникът ти даде на заето.
За бавно приближаващия крах ...
  142 
Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия ...
  162 
  297 
Наведи се. Стърчиш от матрицата.
Свободата е моден пиниз.
Запълни своя обсег от скицата.
По стандарт си расти и девиз.
Извини се за инакомислие. ...
  169 
Запознай се - някой те обича.
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...
  277  11 
Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
  173  14 
Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора ...
  317 
В друг живот ще си бъдем опора,
този нека сладни и люти.
Уповавай на точните хора
сред цафари и звънки лютнѝ.
Запечатай дюкяна с преструвки, ...
  149 
Красива си, защото оцеля.
Блажена е усмивката ти грешна.
Откакто се завърна, онемя
и любовта ти блика с дата днешна.
Проблясна като падаща звезда. ...
  159 
Няма полза да се суетя,
следвайки щъпукащото време.
И в мечтите мога да летя,
даже и съня ми да отнеме.
Вярата не е на килограм. ...
  173 
Вятърът тъй ме довя –
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет– ...
  160 
Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
  149 
Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
  196  14 
Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...
  222  11 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  186 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  403 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  253  13 
Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
  314  10 
Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
  240 
Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът ...
  247 
Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
  501 
Пълнолуние бди над града.
Портокалова, свети луната.
Разточително ярка бразда
се простира нашир по водата.
Преповтарям магичен куплет, ...
  337  16 
Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната ...
  291 
Преди си бе преди. Сега е груба
оплетката на лудите неврони.
Удавена в сълзи ми се любува,
прелива в задоволство болен клонинг.
Харесва ме до смърт. Буквална. Бърза. ...
  348 
Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...
  241 
Random works
: ??:??