дали вратата е затворена във кухнята
да не би пералнята да ни шуми
не е панелът като тухлата
не сме сами дори и зад стени
съседката се чува, пустата,
надига глас, детето пак гълчи,
отново театър на завеса спусната
няма как, ще се изтърпи
дали оставили сме нещо пуснато;
за друго мислим ли, или уви,
на простора май забравили сме чувствата;
хладилникът искрите замрази
от делниците ръбове пропуснати
ютия глади в смачканите дни;
изхабено е отдавна лустрото,
умората сълзите ù суши
пак говорим, надали се слушаме;
нима сме се превърнали във уреди;
от огъня остава само пушекът;
накъсо кабели живота са стопили
нима сме се превърнали във уреди;
от огъня остава само пушекът;
накъсо кабели живота са стопили"