Jan 3, 2024, 6:43 AM

Една (не)сънувана нощ 

  Poetry » For kids
421 4 7

Луната вчера ми намига:

- Да ходиш по Земята стига!

Я върху облаците скачай

и бързо тук при мен се качвай!

На гоненица със звездите

ще си играеш до насита.

Ще яхаш пъргави комети,

ще пръскаме в нощта конфети.

И ще летиш във безтегловност

навсякъде на пета скорост.

Ще видиш цялата вселена

как хубаво е подредена –

с безброй планети фантастични

и много спътници различни.

Съзвездията ще разпръснем

като играчки, щом се мръкне...

И аз реших да я послушам

и на небето да нощувам.

До сутринта играх си славно

и беше толкова забавно.

Преди да сляза на Земята,

отвори майка ми вратата.

Тогава бързо се събудих

и сладкия си сън изгубих.

А там, прикрито зад пердето,

тъй светло вече бе небето...

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??