И никой нищичко не чу и не видя
Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим
издигна се към скритите небета.
Ята политнаха от страх незрим
към преминаващата тайнствена комета.
И никой нищичко не чу и не видя.
Безлично се въртеше в кръг Земята.
На нейното виенско колело летях
около слънцето, сред слънчев вятър.
Удавен в монотонен океан,
изхвърлил тонове космична пепел,
открих мъниста свидни от гердан -
разпръсналите се куплети на Поета.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Художник си ,Приятелю, на Поезията докосваш,замисляш и топлиш сърцата на читателя!Благодаря че мога да съприживея стиха ти!
-
Сам пиша - харесах. Това е оценката.
-
След целия живот, който се изнизва като сън, ти се впускаш в космическо пътешествие към непознати светове. Но твоите стихове ще останат да светят като мъниста и да озаряват човешките сърца.
Поздравления! -
Прекрасни куплети, като скъпоценни мъниста, разпилени в Космоса! Живата, образна картина на летежа е много въздействаща! Поздравления, Поете!
-
Младене...прочетох стиха ти от края към началото...невероятно е усещането!
-
Браво, Младен. Истинска поезия
-
Харесвам метафорите в стихотворенията ти, Поете! Наистина са мъниста думите ти! Май днес сме на една вълна̀
Поздравления за хубавия стих! -
Да, Младен, стиховете ти са писани от душа и си нанизал безценно герданче от мъниста. Избухват като слънце и огряват сърцата ни! Както и този стих, който силно ме докосна!
Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
На нейното виенско колело летях
около слънцето, сред слънчев вятър." - Суперово!