Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
Apr 19, 2022, 4:50 PM

Жена съм аз, но с кучешка душа 

  Poetry » Other
311 4 5

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!

 

Рогата и копитата, бодлите,
метлата даже вземам. Ако щеш,
ритни ме подло, но плачът ми скрит е,
остават обич, вяра и копнеж.

 

Животе мой, до днес не се научи!
Не ми плачи, аз мразя да теша!
Дори да си по-гаден и от кучи,
жена съм аз, но с кучешка душа.

 

Ще ги избегна низките ти хватки,
тъй както кучка бяга от беди.
Горчивото ги прави и по-сладки
победите ми псешки от преди.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Паничката ми – кокал от ребро
ИнаКалина ИнаКалина
Poetry » Phylosophy
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
  435  7  16 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И какво направи, Вале? А стихотворението беше хубаво и искрено. Сам се слагаш в рамки и групички. Благодаря, все пак. Болеше ме главата и сега влизам.
  • Ъфкорсет, Красе, но не днес.
  • "Понеже ми се плаче, а не бива
    момиче мъжко някак да пълзи,
    до дъно пия чашата горчива.
    Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!" Ъфкорсе
  • Благодаря, Мини.
  • Момиче с характер, браво, Наде! Нахъсано е много, хареса ми!
Random works
: ??:??