Mar 22, 2008, 4:59 PM

Клошарят 

  Poetry
1798 1 33
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.

Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!

Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.

После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!

И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??