Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте,
синееща, все повече... до болка,
но тя държи мечтите си в ръце
и стиска ги до кръв, но още колко!
Понякога изгаря като пещ,
на вещица понякога прилича,
от думите ѝ силни в грозна вещ
превръщам се и все не се обичам.
От чакането трепетно – кога,
с усмивка и в покой ще остарея,
тя пак лежи във прясната трева,
примамва ме да искам точно нея!
Убивам я, защото ме е страх,
че само тя накрая ще остане
с прашинките от своя "звезден прах",
завинаги попил във мойте рани!
© Анастасия All rights reserved.