Feb 4, 2021, 10:03 AM

Нечакана 

  Poetry
539 3 4

Не те чаках, Любов…

не и сега…

Но щом дошла си - влизай…

След теб

още зее мойта врата.

Да затворя… 

и до днес нямам сили.

Влез.

разхвърляно е… извинявай.

Навсякъде парчета има

от празни чаши … и душа…

Влизай… поседни.

Запали си цигара…

Тя моята още в сърцето дими.

Вече не пия, но ти…

вино обичаш - да ти налея…

Защо си дошла?

Нещо забрави ли?

Тук няма нищо.

Само овъглена страст

в камината тлее…

Внимавай… не сядай отгоре…

Там… късче душа още плъхти.

Не посягай…остави я.

Нека линее…

Малко остана 

и ще се прости

с мен, с битието ми,

с провала…

Ще и писне…

И ще отлети…

Но кажи ми, 

За какво пак дойде?

Не бе ли грандиозен

скандала?

Не ти ли омръзна

да молиш за прошка,

да хленчиш,

да страдаш?

Не ти ли омръзна 

да кършиш ръце 

и от лапите на дявола

да ме спасяваш?

Не мога, любов…

Не искам. 

Иди си!

И моля те,

виното вземи си!

Не искам и него…

Сега ми горчи

След пиянството с тебе…

Върви си…

Цигарата ти догоря…

Целуни ме за сбогом…

Аз душата си  ще събера

и ще я отпратя с Богом!

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за прекрасните коментари, Скити, Т.Т.! Младене, коментарът ти отново дълбоко ме затрогна и окрили, за което съм ти безкрайно благодарна!
  • Ани, толкова много горчилка и болка си събрала в този стих...
  • Хубав стих
  • Много интересна лирична изповед. Наистина - какво ни остава след бурните страсти на любовта? И да дойде финално, може ли да ни утеши, или отново ще се обърнем към Бога. Има нещо Хамлетовско в това стихотворение и то в най-добрия смисъл. Именно това привлече вниманието ми към него. Поздравявам те, Ангелина!
Random works
: ??:??