Писмо
Преваля вече този ден.
Лежи в окопа тежък мрак.
Измъчен, гладен и ранен,
на тебе, майко, пиша пак...
Прости на своя непокорен син,
забравил за синовната отплата,
забравил, че на теб е той един
и теб забравил, майко свята!
Тръгнахме ние към велики дела,
с гордо сърце в мъжки гърди!
Святата правда ни даде крила,
не ни плашеха идни беди...
Но Смъртта с дяволска стръв
угаси нашия порив и плам...
Сред ужаси, сълзи, пареща кръв
и тежкия огнен дъх на напалм -
дойде и моя земен край...
На коситба тръгна пак войната!
Като снопи падахме безкрай
и сега - над мене е косата...
Стискам със зъби своята воля!
В безумна болка тялото страда!
Но Бога за милост няма да моля -
вече знам, какво е във ада!
Не ще има, майко, ни опело, ни кръст!
Не ще положиш сина си в ковчег...
Но знай, че някъде черната пръст
е прегърнала един достоен Човек!
P. S. Стихотворението е вдъхновено от Ивита Мирианова и нейния прекрасен разказ "Над мъгливите, скръбни води" Респект към таланта й, и поклон пред подвига на българските войници!
© Калин Пантов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Иви! За мен е особено важна оценката на вдъхновителя!
-
Достойно и силно произведение! Поздравявам те!
Останах приятно изненадана , че ” Над мъгливите, скръбни води” те е вдъхновил да напишеш това стихотворение, Калине. -
Така е! Въпреки, че разказа на Ивита е за конкретно историческо събитие, аз исках да създам един по-обобщен образ на войника и войната, като цяло, извън рамката на конкретен времеви диапазон и в контекста на ужасите, които причинява. Преклонението ми, разбира се, е към българския войник, но в чисто човешки план, страданията са общовалидни...
-
С този напалм, сякаш иде реч за Виетнам.
Иначе прекрасна стихотворна техника! -
Благодаря, Наде!
-
Силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
