Jun 3, 2016, 10:19 PM

Посетителка 

  Poetry
359 0 3

Самотата никога не е сама;

тя има си винаги някого някъде,

както тебе си има сега...

 

Нейде във дим от цигара догаря

и тръгва си неохотно;

от едни отегчена, при други повтаря,

разбрахме накрая...

самотата не може да бъде самотна.


 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Йоана, интересни редове си ми споделила
    Рени, благодаря за точния коментар! Ти ми напомни да погледна текста си отново по различен начин и от по-узряла гледна точка. Някой е сменил оценката си от 4 на 5. Моля, върнете предишната оценка!
  • Хубаво е Бърнс - възпял си Невидимата ни спътница по един елегантен начин в първия куплет. Поздрав!
  • Може!

    Ти си цял самота,
    светът се свива до миг,
    трепетен вик, сияйно щастие...
Random works
: ??:??