May 9, 2009, 7:05 PM

Ще си простиш! 

  Poetry » Phylosophy
852 0 3

Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.

Столове стари,
и килим кафяво-зеленикав, захапал здраво пода.
От сенки гмеж,
привечер, влезнали при тебе от досада.

Ти седнал в центъра, протегнал се докрай напред,
намразваш ли там нещо или пък чакаш гости?
Ти нямаш думата, изопнал нерви, като конски сбруи,
май трабва в тоя миг да си простиш!


Покривка бяла,
снопове пространство във зелено,
свеж допир,
на живот - отвън е новото начало!

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??