Jan 20, 2008, 2:09 PM

Сонет №2 

  Poetry
785 0 12
Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.

Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава.

И старият прахосник - Времето,
замита стъпките ни с ласки,
със светли страсти ни превзема -
краде живота ни на части!

Все топло, тръпно ни прегръща
и бавно вкъщи ни завръща !

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??