на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда
разплакана нежност
незримо пространството пълни
в нюанса на есенно сиво
с червени петна
от сърца
в пролуките тъмни на клоните
стича се облакът
в тъжни реки
безвъзвратно и вяло в сумрака
отнасят и сетния дъх
на деня
и само… капчукът в улуците тих
някак мило
навява тъга… от онази
която превръща пак болката
в нежна
дъждовна сълза…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Благодаря ти, Маги!