В океана от мисли и идеи, 
в спомени и пътища възможни, 
за които човек така копнее, 
чертаят се карти прости и сложни. 

Не се ли научиш умело да плуваш, 
на теченията от мисли да си господар, 
не ще можеш смело да рискуваш, 
да се научиш да губиш – безценен дар. 

Не можеш ли да бъдеш странник,
дори сред хората най-любими, 
ще бъдеш ти вечно поданик
на чувства и желания непоколебими! 

Любов сляпа, без капка мъдрост, 
жажда несломима, непокорима - 
на душата тежка оскъдност, 
дилема без решение, неразрушима. 

Голата истина е болка, остра и чиста, 
режеща и сърце, и разум, хаотична. 
Илюзията е красива, веща, напориста –
лъжа над лъжа, приятна, методична. 

Обикнеш ли в илюзията лъжата, 
със сърце и разум, с отворени ръце, 
губиш ти земята под краката, 
казваш "пет" на "две плюс две". 

Така умира свободата – в човека, във света, 
покорена от лъжата, от лесното, от любовта!