БелаТи
76 el resultado
Тежки шуби, ботуши и шалове
в логичното разписание.
Избързва ли, закъснява ли?-
Пристига по невнимание.
Слънчева суматоха - ...
  220 
Нарочена за важна пред тълпата,
е стълбата към края безподобен,
но все е неудобна на краката,
които се кълнат, че друг ги води.
И взели ръст от своя равносметка, ...
  174 
Защо е тази ревност на безкрая
към крехкото на кратките ни сънища,
към техните отчетливи нюанси
в контрастите на истината мъничка?
Понесената сила е устойчива ...
  161  10 
Нали ме питаш как съм,
ще ти кажа...
Подредих вече прашния таван.
До книгите, на лавицата тясна,
се ширеше потрошен талисман. ...
  186  11 
Цигулката изплува над пианото
с последния си дъх на многоточие.
Повтаря дъжд безкрая
в барабаните.
Китарите са седма струна още. ...
  245  12 
Кажи, детенце, имаш ли палто
за кръглото на синьото си копче?
Намери ли от гълъбче перо
и локвата успя ли да прескочиш?
Събираш ли от приказки очи, ...
  254  10  26 
Побирам между палец и кутре
съня на неспокойните пространства.
Не може шумно никой като теб
в най-тихата ми нежност да е празник.
Не може никой, истината взел, ...
  255  19 
Колене, рамене и ръце,
а не знаем какво да ги правим.
Обитава страдалното "Не"
всяко "Да" в беззащитното тяло.
И когато отвърне очи ...
  338  16 
Върви, върви, оглежда се и спира
въпросчето, което е изгубено
в паническия страх, че днес умира
от хубавото, дето е на хубаво.
Съблича себе си от себе си, остава ...
  198 
От дългата забрава ми е минало.
Разделят ме на въглени вълните.
Предсърдия и клапи в мен са сигурни,
когато да съм вечна не опитвам.
Разбирам от витаещите истини, ...
  245  10  20 
Звездата, обещана неделима,
в надеждите си няма
кръстопът,
години и години
не заспива, ...
  247 
От думи, непредвидено горещи,
на устните ми белези остават,
каквото чуеш, ще е друго нещо,
а грешният свидетел си признава,
че зимата е сладка до горчиво... ...
  173 
Излезе ден, от всичките по-ранен.
Намерих си една случайна мисъл,
че този свят без мярка е направен,
защото не побира ненаписаното.
Огледах се, че нямаше мъдрецът ...
  388  11 
Белотата ме гледа
в очите,
сякаш съм сбъркала
мястото,
в което призраци няма. ...
  297 
Само краят, още неизвестен,
дава смисъл смисъла да търсим,
докато приписваме на грешки
пробата от своите усърдия.
Даже и без умисъл не стигат ...
  333  10 
Позволи ми да те познавам търсейки.-
С разширено око,
с непризнатия глас на противоречията,
с убедеността, че това,
което криеш, ...
  220 
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
  200 
Колко е хубаво, че момчетата стават мъже!
Стават топла скала, на която облягат се облаци.
Стават сабя, която съсича минута на две,
а от риска запалват - цяло кълбо огън.
Колко е хубаво, че все пак им личи ...
  307  13 
Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...
  431  10  15 
Оглеждам се в последната наздравица
с останали от пировете думи.
Не може инструмент да бъде разумът,
щом бързам да се радвам,
че ще съмне. ...
  381  14 
Много преди писането
говорът учи,
че навик
излишно облича думите.
Свидетелите ...
  284  10 
И ми станаха безразлични новите книги
и кориците им с нестандартни фрази,
и стиховете, дето всеки втори пише,
в опит нещо различно и умно да каже.
И ми станаха безразлични статус и татус, ...
  213 
По пътя си долюбвам
очите,
вречени на светлината.
И в тях чета
за великаните и мравките, ...
  329 
Не беше гален огънят, опитал
най-бавните ми дни да изпревари.
Осъдих го и после го помилвах.
Зажалих го и после го разжалих.
Ефирната игра на монолозите ...
  244 
Защото леко преживявам себе си,
пространството е с формата
на котва,
която с нищо не тежи на времето
и тежко против него не работи. ...
  367 
От хълма слизат
сенките на страховете,
неосъзнали суетата си
да пазят.
А аз съм огледалото, което ...
  283  12 
Събуждам те, а още ми се спи.
Нали разбра, че будни оцеляват
наситените с обич тишини,
загледани надясно и наляво?
Направих ти от силното кафе. ...
  249  18 
Защото ти повярвах, имаш власт
над всичките ми бегли настроения.
Не помня преди теб да съм била
безстрашно уравновесена.
Не помня как се съмваше почти ...
  502  14 
Само жар в прахоляк
и на косъм изчерпано слънцето.
От безкрая на юг
и от края напряко - на изток,
като сляпа сълза на тъгата ...
  258  10 
Колко е банално - аз не знам.
Връзват ми земята и очите
шарени свободни хвърчила,
след като по дирята им литна.
Следват ме вълнения добри - ...
  185 
Този Вятър, откакто...
/- не помня,/
диша живо и вие естествено.
И ухае на първата воля,
след която е лично и лесно. ...
  273 
Не помня някой миг да е пропуснат,
откакто не очаквам да съм друга.
Причините и следствието търсят
в мотивите ми вярната присъда.
Каквото е било, по принцип точно, ...
  226 
Такова тържество, че се изгубвам
под купола на златната липа.
А медената истина извъртат
пчелите
и с прашеца й растат. ...
  226 
Така и да излъжа не посмях,
защото тъмнината вижда двойно,
познава как намирам светлина
и времето е някаква подробност.
Побира се и в раничка, и в длан ...
  265  10 
От целия живот опазих сянката си
жива и горяща
през хилядите опити на вечности
да я прегазят,
защото знаех, че на пулса нежен, ...
  190 
Тежко лятото колкото куфар,
пълен само с копривени ризи...
и крилете след изгрева бързат,
щом мълчи упорито Елиза.
А по пладне със зъби и лакти ...
  234 
По ъглите на пролетното слънце
бокалите на нежността наливат се.
Което не познах, и то ще се свърши,
преди да го повторят светли мимове.-
В резервните ръце на тишината им ...
  220  15 
Невидимо разлята и блажена,
останала в любимата ми приказка,
твърди, че дните ѝ са преброени
защото с топлината й съм свикнала
Такава Нощ – дълбока и пречистена, ...
  395 
Най-лесно ме забравят лебедите.
После - чайките...
И ми олеква, че не съм била
море и езеро.
И ми олеква, че не спъва сянката ми ...
  249 
Мастилените нишки на безкрая-
скъперници на нерви и на време,
увиват се по тънките цигари
и бавното им тръпнещо горене.
Аз шия пеперуди от звездите ...
  313  12 
Propuestas
: ??:??