ДИС
286 el resultado
Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем ...
  161  13 
Може би така е по-добре –
лятото, когато се забави,
най-напред страха да обере,
който тука зимата забрави.
После да напълни с топъл дъжд ...
  167  19 
Кога порасна? Беше уж дете...
Препъват ли те делнични отломки?
Дрънчат ли още в джобчето поне,
онези сладки семки и бонбонки.
Запази ли си малко звезден прах, ...
  199  11  15 
Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...
  466  17  28 
Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън ...
  250  12  19 
"Има толкова есен навън..."
Радосвета Аврамова- Caribiana
Има толкова есен отвън -
без умора жълтее, жълтее.
На дъжда водопадният звън ...
  397  19 
Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж ...
  224  10 
Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...
  310  16 
Лято е още. И още, и още...
Щом сладолед по брадичката капе,
щом ми ухаят звездиците нощем,
вятърът щом е по тънки чорапи.
Лято е още. Горещ марципан е ...
  289  16 
"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."
"Ежедневие"
Радосвета Аврамова (Caribiana)
Тя обича кафе. И се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само. ...
  374  12  23 
Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо, ...
  287  12 
Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...
  454  11  19 
Искаш ли малко солени целувки?
Знаеш ли лятото как ми отива!
Пáри ми слънце в косите разпуснати
и е достатъчно. И съм щастлива.
Вярвай ми, в моята кръв е морето, ...
  319  11  28 
Днес съм с вкус на море и на зрели смокини.
Усетѝ как ухае нощта тъмнокоса...
И ела.
Виж, Луната крие двете половини
на любов и на грях. ...
  319  19 
Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало – ...
  741  22 
Защото не повярва на студа,
изписал по прозорците пейзажи,
на моето небе му доскуча
и хукна към високите етажи
да оцветява следващия ден ...
  798  11  16 
Честита Нова година, приятели!
Бъдете здрави всички и с топли, слънчеви душички!
Няма значение колко е снежно.
Шапката, шалчето колко са меки.
Щом из душата е лято безбрежно ...
  633  10  15 
Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...
  884  17  30 
Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море ...
  921  15  15 
Търкулна ноември последната вечер,
за сбогом дебело елече облече.
По склона от облаци ниско прострени
пристигна декември в шейничка с елени.
Изтупа палтото от сняг на парцали ...
  688  18 
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки – ...
  954  11  22 
С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...
  387  10  16 
Живеят в нея хиляди жени...
Зеленоока, може би брюнетка.
Една с червени, огнени коси
изящно елегантна.
И кокетка, ...
  384  17 
Няма юни, няма юли...
Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина. ...
  655  14  22 
Ще ми трябва отново сърце
от желязо и огън излято.
Не усетих, че може би е
най-последно последното лято.
Ако знаех, че ти ще си друг ...
  877  13  18 
Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни ...
  853  14  27 
Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите, ...
  1144  15  29 
Дъждовна съм.
Защото е септември.
Морето е потънало в душата.
Вселената е вече триизмерна,
че есен е. ...
  770  15  21 
"Когато ми е тъжно съм луна..."
Нели Райн
Когато ми е тъжно съм небе
и всяка синя мисъл се стаява.
В сълзите, по-солени от море ...
  502  15  21 
На края на лятото вятърът може да пее -
на птиците звънкото вече отлитна на юг.
Усмихва се слънцето - още щастливо е, грее.
Понякога плаче дъжд в стария, прашен улук.
Но зрее живот по лозници и бели овошки. ...
  441  17 
От август само шепичка остана.
Отлитат птици с лято по крилете.
А в мен бълбука още смях за двама
и още имам слънчице в ръцете.
Дали парче да чупна от небето ...
  426  19 
Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя ...
  1193  24  42 
Затворен в раковините, дъждът
все още жълти есени сънува,
със къдрокоси ветрове напът
и как тъгата облаци рисува.
Защото август тича устремен ...
  415  10  20 
На някаква уличка с пъстри цветенца
живеели врана и десет врабченца,
две котки с окраска на тигър бенгалски,
един дог наперен (защото бил кралски),
три мишчици сиви и пет скакалеца, ...
  1222  11  28 
На някаква спирка в градчето ни снощи
пристигнал е август със куфар на гости,
а в куфара – трийсет и един сладоледи
на цвят много златни и синьо-зелени.
И тъй като нямал къде да преспива ...
  501  10  29 
На юли очите приличат на огнени макове.
Плете по терасите люлки от слънце и обич.
След него задъхани тичат най-бавните влакове,
понесли за сбъдване всички мечти (ако може).
На юли косите вълни са от сол с люспи злато ...
  714  14 
Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари, ...
  801  12  21 
Закъснява нощта. Закъснява защото е юли
и на слънцето дългите пръсти прелистват мечти.
Два наперени облака ваят си в розово кули,
по които небето да пали големи, искрящи звезди.
На липите парфюмът дъга е и дълго ухае. ...
  882  11  24 
Шампанското в душата да кипи,
милион слънца в мехурчета събрало.
Ти помниш ли, когато аз и ти
измислихме си лято отначало?
Началото - ...
  861  12  19 
Отвори си сърцето и виж този свят -
колко пъстър и весел изглежда понякога.
Да изваем от залеза пристан и бряг,
в трите месеца с радост да сипем от лятото.
То бълбука в бутилка, която открих ...
  643  13  21 
Propuestas
: ??:??