teis
48 el resultado
Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят! ...
  482 
Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, ...
  522  10 
Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, ...
  707 
Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...
  788 
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
  839 
Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш, ...
  1065  10  22 
Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям. ...
  706 
Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...
  756 
Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...
  1788  15  20 
Кураж ли сбрах, че тръгнах да се търся?
Нахълтах смело, без ориентир.
Подмолни мисли, страхове, привички
изникнаха като след дъжд - в шпалир.
Потупваха ме ласкаво по рамото, ...
  639 
Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб, ...
  846  11  11 
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...
  2061  24  18 
Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...
  804  10 
Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...
  1166  11  14 
Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата, ...
  929  11  10 
Омръзна ми скучната лепкава зима -
мрежа от врабешки дири в снега
и ми се прииска (дори го сънувах!)
боса да газя във топла река.
... Водата се плъзга по белите камъни, ...
  929 
Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...
  1344  14  16 
... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...
  788  12 
Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.
Не се жалѝ, че случи на стена, ...
  865  11  12 
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...
  2512  34  31 
Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...
  1780  21  42 
Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...
  2269  18  26 
Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...
  831  16  19 
Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази ...
  828  11 
Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях ...
  963  10  18 
Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето... ...
  797 
Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...
  790  14 
Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...
  1015  12 
Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам – ...
  2281  11  23 
Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...
  1003  13 
Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак ...
  825  10 
Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –
да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,
за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,
да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...
Култивирам търпение (какъв ти инат!), ...
  731  11 
Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето... ...
  1672  16  26 
Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...
  1124  13 
Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...
  938  12 
Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...
  1464  17 
Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват, ...
  747 
Отлежавам като вино – укротена.
Цвят добивам – медено златист.
Страховете ми са победени -
искам си венеца с лавров лист.
Аз не съдя и не величая - ...
  799 
Колко време премина през мене?
Като сито пресявах. Болях...
Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.
Настудувах се. Оцелях.
Днес летувам. И пощя гнездото си – ...
  1738  15  23 
Три години минаха, Бояне,
а от тебе нито кост, ни вест...
Тръгна на гурбет, а аз останах
да те чакам. Чакам те до днес.
То не беше обич, беше чудо – ...
  1156  13 
Propuestas
: ??:??