Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир,
спасител и вятър в косите.
Че двама ще литнат в небесната шир,
ще стигнат без страх дълбините.
Повярва, душата й полетя,
и в птичи крила се облече,
зарея се волно над тучни поля,
крещеше: Обичам, обичам!
Луната в сребърно я обля,
босонога след ангела тича.
Колко години край нея вървя!
На ангел сама заприлича.
Един ден събуди се и осъзна,
че ангелът вече го няма,
Приключил бе своите земни дела,
оставил я - болка голяма.
Когато се влюбиш в ангел, помни,
че дните ви са преброени,
че ангел до теб ще имаш и ти,
но по веднъж във всички вселени.
Ромашка, 30.04.2023 г.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados