5 oct 2023, 12:46

Бабината баница 

  Poesía » Civil
288 2 5

Въртеше баба баници със ловкост на факир

и точеше корите – по-тънки от зефир.

Почти не стигах масата, но гледах във захлас,

на пръсти се повдигах в несигурен баланс.

 

Въртеше тя живота си – изваян от тесто,

и даже не се питаше къде, какво, защо.

Корите бавно съхнеха на вестник стар и ням.

Трохичка се откъсваше – по-малка и от грам.

 

Въртеше баба листите във тайнствено руло,

редейки ги в тавата, намазана с масло.

И къдреше спиралата на вечния безкрай,

във съвършенство – чак до най-малкия детайл.

 

Въртеше свойта баница – със сирене, яйца.

Аз гледах все на стола сама да се кача,

да видя как го прави вълшебството докрай,

но все не стигах никога до истината май.

 

Въртеше баба баници – най-вкусни на света.

Как искам аз уменията нейни да вплета

днес в мойта кухня, пълна с модерни чудеса.

Ама я няма баба и не е същ вкуса.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??