Във събота писма не пиша...

Тогава крия злото в мен.

Не искам, да, в раната да бъркам,

а тя е незараснала за мен.

Не ми се пише, искам да крещя...

да соча с пръст и да ви казвам

нали не вярвахте в това че истината

е горчива сянка... Орех, тишина.

Във събота на Бог се моля...

Прости ни ,Господи, прости.

Оправдаваме се, че сме виждащи...

но слепи, глухи сме във този ден.

Не ме съдете, помогнете...на себе си

а не на мен, аз болката ще си я нося.

Тя не живее в мен от първи ден.

Тя е любовта ми и светлина за нас.