26 jun 2023, 9:50

Жега 

  Poesía » Del paisaje, Otra
316 2 3

Жегата се стича като мед –

лепнеща и с цвят на кехлибар.

Впило жило слънцето навред –

огнена пчела във кошер стар,

 

жили с парещите си лъчи.

плът и пръст, небе и зреещ плод.

А глухарче с пумпал лек хвърчи –

малка молекула кислород.

 

Плажът е със шоколадов тен,

а морето като чайник ври.

Искам да повее в този ден

със ветрило хладен морски бриз.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен ми стана едно жежко, та чак лепнещо!
    Добре си ни дошла, Диде!
  • Радвам се, че си тук!
  • Страшничко. Да не смее човек на плаж да иде.
    Чудя се, как издържаха нашите баби с мотиките на полето по цял ден под парещото слънце. Слънцето ли беше друго, хората ли.
    Добре дошла!
Propuestas
: ??:??