Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.

Студ коварен,
леден свят.
Сън кошмарен,
в грозен град.

Във небето
пак ракети
и пак детето
ще ги усети.

Стрелят, падат
мъртви в двора.
Всички стават
тъжни хора.

Няма смях,
а детски плач,
обвит във страх
и без пазач.

Здраво хванал
трупа в сака.
Сам останал
е сирака.

Няма майка,
брат, баща.
Пак се вайка
през нощта.

Плаче, стене
пак във страх:
„Що на мене?
Що на тях?“